В последния полк
Вече преминах в оня, другия полк.
Вече почти съм, да се каже, в запаса
и не танцувам рок, а повече фолк,
а наоколо пак така падат фугаси.
Както се гледам така отстрани,
мойте другари съвсем оредяха,
кой сам самин съвсем подрани,
а гнезда (нови) няма под нашата стряха.
И враговете ми уморени от подлости,
феодални интриги им омръзнаха вече
и те наглеците ми кимат, ех (че) гадости,
а жита жълти, още ме мамят далече.
В коловоза сред нивите все трополи,
онзи камион, аз посягам, протягам ръката,
късам, дъвкам зрели житни зърна и боли,
и плюя зъби и храча кръв във реката.
И Ви гледам с надежда, макар че сълзи,
във очите ми пречат да карам тая двуколка,
а стрелката секундната бавно, бавно пълзи...
Моля ви, моля, не ме отписвайте още от полка!
20.03.2008 00:25 ЕЕТ, София
на под. 70350 гр. Мичурин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ми Ки Всички права запазени