5 may 2009, 15:50

В прашния килер на сърцето

  Poesía
969 0 6

сол във раните
сол в очите
малко ли ми бяха
мъките
малко ли сълзите


малко ли надежди
увиснаха безпомощно
на куките
в килера прашен
на сърцето

неми спомени
и снимки пожълтели
от красота ни помен
от любов пирони в раните
ръждиви тайни
скърцащи навеки

мечти осакатени
пронизани безжалостно
от реалността
едно красиво цвете
повяхнало преди да разцъфти
сияйно в пролетта
            
заключено сърцето
покрито с пепелява самота
имаше обещания за вечност
имаше седефени крила

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...раздирай обещания! Оковите свали! Не се побирай в състояния! Посей се! Поникни! В най-черната и страшна угар живеят корените непогубени.
    Не си виновна, че боли! Боли от недовлюбеност!!!

    Невероятен стих! Можеш и то как!!! ))))))))))))))))
  • тъжно...но вълнуващо и докосващо, мила Вики.
  • нека не е заключено сърцето, Вики...!!!
    поздрави!!!
  • Поздравления за стихчето!Невероятно написано е!!!
  • Все едно те видях разпната на кръста "Любов"... и две крила пречупени...
    Преливаш от чувства, Вики - харесвам стила ти на писане...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...