5.05.2009 г., 15:50 ч.
В прашния килер на сърцето
сол във раните
сол в очите
малко ли ми бяха
мъките
малко ли сълзите
малко ли надежди
увиснаха безпомощно
на куките
в килера прашен
на сърцето
неми спомени
и снимки пожълтели
от красота ни помен
от любов пирони в раните
ръждиви тайни
скърцащи навеки
мечти осакатени
пронизани безжалостно
от реалността
едно красиво цвете
повяхнало преди да разцъфти
сияйно в пролетта
заключено сърцето
покрито с пепелява самота
имаше обещания за вечност
имаше седефени крила
© Виктория Стоянова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
тъжно...но вълнуващо и докосващо, мила Вики.
-
нека не е заключено сърцето, Вики...!!!
поздрави!!! -
Поздравления за стихчето!Невероятно написано е!!!
-
Все едно те видях разпната на кръста "Любов"... и две крила пречупени...
Преливаш от чувства, Вики - харесвам стила ти на писане... -
Много е хубаво. Прилича ми на символистична творба. Харесва ми това, че всеки може да го усети по-различен начин.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Не си виновна, че боли! Боли от недовлюбеност!!!
Невероятен стих! Можеш и то как!!!