5.05.2009 г., 15:50

В прашния килер на сърцето

958 0 6

сол във раните
сол в очите
малко ли ми бяха
мъките
малко ли сълзите


малко ли надежди
увиснаха безпомощно
на куките
в килера прашен
на сърцето

неми спомени
и снимки пожълтели
от красота ни помен
от любов пирони в раните
ръждиви тайни
скърцащи навеки

мечти осакатени
пронизани безжалостно
от реалността
едно красиво цвете
повяхнало преди да разцъфти
сияйно в пролетта
            
заключено сърцето
покрито с пепелява самота
имаше обещания за вечност
имаше седефени крила

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...раздирай обещания! Оковите свали! Не се побирай в състояния! Посей се! Поникни! В най-черната и страшна угар живеят корените непогубени.
    Не си виновна, че боли! Боли от недовлюбеност!!!

    Невероятен стих! Можеш и то как!!! ))))))))))))))))
  • тъжно...но вълнуващо и докосващо, мила Вики.
  • нека не е заключено сърцето, Вики...!!!
    поздрави!!!
  • Поздравления за стихчето!Невероятно написано е!!!
  • Все едно те видях разпната на кръста "Любов"... и две крила пречупени...
    Преливаш от чувства, Вики - харесвам стила ти на писане...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...