сол във раните
сол в очите
малко ли ми бяха
мъките
малко ли сълзите
малко ли надежди
увиснаха безпомощно
на куките
в килера прашен
на сърцето
неми спомени
и снимки пожълтели
от красота ни помен
от любов пирони в раните
ръждиви тайни
скърцащи навеки
мечти осакатени
пронизани безжалостно
от реалността
едно красиво цвете
повяхнало преди да разцъфти
сияйно в пролетта
заключено сърцето
покрито с пепелява самота
имаше обещания за вечност
имаше седефени крила
© Виктория Стоянова Все права защищены
Не си виновна, че боли! Боли от недовлюбеност!!!
Невероятен стих! Можеш и то как!!! ))))))))))))))))