5 мая 2009 г., 15:50

В прашния килер на сърцето

965 0 6

сол във раните
сол в очите
малко ли ми бяха
мъките
малко ли сълзите


малко ли надежди
увиснаха безпомощно
на куките
в килера прашен
на сърцето

неми спомени
и снимки пожълтели
от красота ни помен
от любов пирони в раните
ръждиви тайни
скърцащи навеки

мечти осакатени
пронизани безжалостно
от реалността
едно красиво цвете
повяхнало преди да разцъфти
сияйно в пролетта
            
заключено сърцето
покрито с пепелява самота
имаше обещания за вечност
имаше седефени крила

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...раздирай обещания! Оковите свали! Не се побирай в състояния! Посей се! Поникни! В най-черната и страшна угар живеят корените непогубени.
    Не си виновна, че боли! Боли от недовлюбеност!!!

    Невероятен стих! Можеш и то как!!! ))))))))))))))))
  • тъжно...но вълнуващо и докосващо, мила Вики.
  • нека не е заключено сърцето, Вики...!!!
    поздрави!!!
  • Поздравления за стихчето!Невероятно написано е!!!
  • Все едно те видях разпната на кръста "Любов"... и две крила пречупени...
    Преливаш от чувства, Вики - харесвам стила ти на писане...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...