5 мая 2009 г., 15:50

В прашния килер на сърцето 

  Поэзия
697 0 6

сол във раните
сол в очите
малко ли ми бяха
мъките
малко ли сълзите


малко ли надежди
увиснаха безпомощно
на куките
в килера прашен
на сърцето

неми спомени
и снимки пожълтели
от красота ни помен
от любов пирони в раните
ръждиви тайни
скърцащи навеки

мечти осакатени
пронизани безжалостно
от реалността
едно красиво цвете
повяхнало преди да разцъфти
сияйно в пролетта
            
заключено сърцето
покрито с пепелява самота
имаше обещания за вечност
имаше седефени крила

© Виктория Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...раздирай обещания! Оковите свали! Не се побирай в състояния! Посей се! Поникни! В най-черната и страшна угар живеят корените непогубени.
    Не си виновна, че боли! Боли от недовлюбеност!!!

    Невероятен стих! Можеш и то как!!! ))))))))))))))))
  • тъжно...но вълнуващо и докосващо, мила Вики.
  • нека не е заключено сърцето, Вики...!!!
    поздрави!!!
  • Поздравления за стихчето!Невероятно написано е!!!
  • Все едно те видях разпната на кръста "Любов"... и две крила пречупени...
    Преливаш от чувства, Вики - харесвам стила ти на писане...
  • Много е хубаво. Прилича ми на символистична творба. Харесва ми това, че всеки може да го усети по-различен начин.
Предложения
: ??:??