5 мая 2009 г., 15:50

В прашния килер на сърцето

967 0 6

сол във раните
сол в очите
малко ли ми бяха
мъките
малко ли сълзите


малко ли надежди
увиснаха безпомощно
на куките
в килера прашен
на сърцето

неми спомени
и снимки пожълтели
от красота ни помен
от любов пирони в раните
ръждиви тайни
скърцащи навеки

мечти осакатени
пронизани безжалостно
от реалността
едно красиво цвете
повяхнало преди да разцъфти
сияйно в пролетта
            
заключено сърцето
покрито с пепелява самота
имаше обещания за вечност
имаше седефени крила

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...раздирай обещания! Оковите свали! Не се побирай в състояния! Посей се! Поникни! В най-черната и страшна угар живеят корените непогубени.
    Не си виновна, че боли! Боли от недовлюбеност!!!

    Невероятен стих! Можеш и то как!!! ))))))))))))))))
  • тъжно...но вълнуващо и докосващо, мила Вики.
  • нека не е заключено сърцето, Вики...!!!
    поздрави!!!
  • Поздравления за стихчето!Невероятно написано е!!!
  • Все едно те видях разпната на кръста "Любов"... и две крила пречупени...
    Преливаш от чувства, Вики - харесвам стила ти на писане...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...