14 dic 2017, 14:05

В пресъхналите кладенци на дните...

1.8K 12 14

В ПРЕСЪХНАЛИТЕ КЛАДЕНЦИ НА ДНИТЕ -
мълчат изгубените ни очи...


Под игото на злото, и парите -
светът е полудял. И му личи.

 

Навярно свят такъв - е много тъжен!
И затова се крия в твоя сън...


Един щурец под прага нощем стърже -
забравил, че животът е навън...

 

Пътеките съвсем изпиха здрача
на хиляди изстинали слънца...


От тук до моя свят - е само крачка.
И още толкова - до Вечността.

 

На падналите ангели сълзите -
ще светят много дълго след това...

 

А аз - ще съм на птиците в очите.
След мене - само шепот на крила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....