14.12.2017 г., 14:05

В пресъхналите кладенци на дните...

1.8K 12 14

В ПРЕСЪХНАЛИТЕ КЛАДЕНЦИ НА ДНИТЕ -
мълчат изгубените ни очи...


Под игото на злото, и парите -
светът е полудял. И му личи.

 

Навярно свят такъв - е много тъжен!
И затова се крия в твоя сън...


Един щурец под прага нощем стърже -
забравил, че животът е навън...

 

Пътеките съвсем изпиха здрача
на хиляди изстинали слънца...


От тук до моя свят - е само крачка.
И още толкова - до Вечността.

 

На падналите ангели сълзите -
ще светят много дълго след това...

 

А аз - ще съм на птиците в очите.
След мене - само шепот на крила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...