14 дек. 2017 г., 14:05

В пресъхналите кладенци на дните...

1.8K 12 14

В ПРЕСЪХНАЛИТЕ КЛАДЕНЦИ НА ДНИТЕ -
мълчат изгубените ни очи...


Под игото на злото, и парите -
светът е полудял. И му личи.

 

Навярно свят такъв - е много тъжен!
И затова се крия в твоя сън...


Един щурец под прага нощем стърже -
забравил, че животът е навън...

 

Пътеките съвсем изпиха здрача
на хиляди изстинали слънца...


От тук до моя свят - е само крачка.
И още толкова - до Вечността.

 

На падналите ангели сълзите -
ще светят много дълго след това...

 

А аз - ще съм на птиците в очите.
След мене - само шепот на крила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гълъбина Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....