В прозявката на кита
Измислените приказки са призраци,
които се размазват по стените.
Превръщаш се в пореден Буратино,
попаднеш ли в прозявката на кита.
Износват се въздишките в отмала.
Геройствата нали са ни мерилото?
Самите себе си сме припознали,
нагазвайки до гуша във мастилото.
Не идва сън в онази Безутешната.
Последната цигара си запалих.
На нея кой пък й подшушна нещо?
Принцесите са някъде на танци.
Е, модно е сега, дори пантофката
се мери от удобно разстояние
и не рискуват по висящи мостове
вълка да гонят и мерак да хванат.
Най-хубавия навик в огледалото
Снежанка търси, за да е щастлива.
Джуджетата й тутакси порастват,
щом някое вретено е фалшиво...
Модели от налудничави приказки.
Прозореца отварям да изчезнат.
И моля ви, не ме канете никога,
геройства недоказани да следвам.
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Какво заглавие само!!! От всичко написано за мен куплета-фаворит е четвъртия, макар че правя поклон пред теб за цялото чудесно стихотворение!
-
Приказките - бивало, небивало-
свят изплетен от въздушна прежда.
Ако можеш да им хванеш ритъма
значи си посланик на надеждата...
Аплодирам ! -
Самите ние сме герои в измислените приказки! Магията е в пролетта!
-
И да потънем, ще изплуваме... Нали то е по-тежко, Стойчо... Хубава пролет след мъничко!
-
По-добре да не казвам нещо,за да не потъна във мастило...😃
-
И аз така
-
Дани, аз не се изключвам от ситуацията и повечето ми иронии са самоиронии. Благодаря ти, че те има!
-
Колко вярно, Райна!
Самите себе си сме припознали,
нагазвайки до гуша във мастилото. -
Огньовете в душата най-трудно се гасят! Бл, и на теб! Хубава!
-
Старание, прецизност в дозировката... Там някъде се крие май уловката... Красива вечер, пролет без умора да срещнем като по-засмени хора
-
Пороците, слабостите... в края на краищата са нашата идентичност и ни правят хора. И егоизмът може да е положителен, всяко нещо има 3 страни: креативна, вредна и безсмислена/ненужна
-
Колко си права... Всички пороци са производни на него, човешкото его... Да почувстваш друг от думичките му е всичко... Бъди вдъхновена!
-
Просто се опитвам да надживявам егото си, тук съм да се забавлявам, често срещам провокативни неща, които ме карат да "надипля" някоя и друга думичка поне за една усмивка. като това сега! Когато душата ти пише, тя иска само да бъде споделено, колко му трябва на човек?!
-
Ококори ме коментарът ти, Станислава и си викам.... Каквото ще да става. С приказки или без се четем с интерес! Хубава пролет, мила!
-
Огледалото е с фотошоп,
пантофката пристига по "спиди",
тиквата "Матилда" в "Кауфланд" колкото и да печеш,
повече от тиквеник... няма да ядеш,
днешните деца думата "каляска"
не знаят без гугъл... сега
всичко до там опира,
за това всеки от всичко разбира,
и на виртуална бира
бирата ни Сбира! -
Благодаря ти, Краси! Да му мислят страхливците от сенчестите приказки... Хубава пролет, момиче!
-
Е, модно е сега, дори пантофката
се мери от удобно разстояние...Тава твое творение така ми прилегна...Поздрави Райна! -
Ена, Силве, Маргаритка, пролетни приказки ви пожелавам на ухото на безвремието
-
Какво разочарование! А всички сме обичали приказки! Сега и аз не ги обичам. Не е заради творбата ти. Вероятно, защото съм пораснала.
-
Обичам да се гмуркам в дълбините на световете ти. Прочетох с удоволствие.
-
Замислих се за тези "съвременни" приказки, кавъри на класиката...
Е, как сега децата да вярват и да си мечтаят... то кич и абсурд отвсякъде...
Допадна ми, хареса ми, провокира ме!
Което е хубаво за един стих, нали -
Благодаря ви, Съкровища! Когато сами си пишем приказките, знаем в какво да вярваме! Лек и усмихнат ден ви желая! Честита да е Пролетта ви!
-
Отрезвяваща приказка...
-
Да си зрител на геройствата е за предпочитане. Всички сме зрители на този безумен филм, наречен живот и нерядко съжаляваме, че не вземаме участие в баловете на Пепеляшка или Снежанка с джуджетата...А един ранен петел пропее и времето си изтече. Майсторски метафори, Райна. Поздравявам те!
-
Райне, уникална си! Това не е просто стих! Това е приказка за СЪБУЖДАНЕ! След нея мога само да си запаля цигара и да си сипя едно, силно..."И моля ви, не ме канете никога,
геройства недоказани да следвам."...Имам нужда от кислород и се прозявам...трябва да изкарам навън - ненужното...Благодаря!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
