20.03.2019 г., 9:07

В прозявката на кита

862 10 25

Измислените приказки са призраци,
които се размазват по стените.
Превръщаш се в пореден Буратино,
попаднеш ли в прозявката на кита.

Износват се въздишките в отмала.
Геройствата нали са ни мерилото?
Самите себе си сме припознали,
нагазвайки до гуша във мастилото.

Не идва сън в онази Безутешната.
Последната цигара си запалих.
На нея кой пък й подшушна нещо?
Принцесите са някъде на танци.

Е, модно е сега, дори пантофката
се мери от удобно разстояние
и не рискуват по висящи мостове
вълка да гонят и мерак да хванат.

Най-хубавия навик в огледалото
Снежанка търси, за да е щастлива.
Джуджетата й тутакси порастват,
щом някое вретено е фалшиво...

Модели от налудничави приказки.
Прозореца отварям да изчезнат.
И моля ви, не ме канете никога,
геройства недоказани да следвам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какво заглавие само!!! От всичко написано за мен куплета-фаворит е четвъртия, макар че правя поклон пред теб за цялото чудесно стихотворение!
  • Приказките - бивало, небивало-
    свят изплетен от въздушна прежда.
    Ако можеш да им хванеш ритъма
    значи си посланик на надеждата...

    Аплодирам !
  • Самите ние сме герои в измислените приказки! Магията е в пролетта!
  • И да потънем, ще изплуваме... Нали то е по-тежко, Стойчо... Хубава пролет след мъничко!
  • По-добре да не казвам нещо,за да не потъна във мастило...😃

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...