29 mar 2007, 22:51

В пурпурния залез

  Poesía
642 0 2
В пурпурния залез открих душата си,
отиваше си тя, умираше...
в агонията на слънчеви лъчи...
Разпръсквайки моите мечти сред мократа земя...
Показвайки всичко с нечовешка красота...

В пурпурния залез открих сърцето си,
онемяло от болка...
В миражите на моята суета,
като птицата - скитницата...
... с писък политaше към небето...

В пурпурния залез намерих себе си,
по-красива, по-щастлива...
обляна в сребърни сълзи...
Открих се и се загубих сред
агонията на вълшебни слънчеви лъчи...

В зората ли ще се родя...
или в нощта ще се възродя...
Нов живот ли ме очаква...
Или онемяла срещам смъртта?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесен стих си написала, Диана!!! Поздрави!!!
  • Макар и тъжен стихът ти е много хубав!!!
    Поздрави ....и нека нов живот откриеш ти По нов път тръгни и себеси пак намери

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...