29 mar 2007, 22:51

В пурпурния залез

  Poesía
637 0 2
В пурпурния залез открих душата си,
отиваше си тя, умираше...
в агонията на слънчеви лъчи...
Разпръсквайки моите мечти сред мократа земя...
Показвайки всичко с нечовешка красота...

В пурпурния залез открих сърцето си,
онемяло от болка...
В миражите на моята суета,
като птицата - скитницата...
... с писък политaше към небето...

В пурпурния залез намерих себе си,
по-красива, по-щастлива...
обляна в сребърни сълзи...
Открих се и се загубих сред
агонията на вълшебни слънчеви лъчи...

В зората ли ще се родя...
или в нощта ще се възродя...
Нов живот ли ме очаква...
Или онемяла срещам смъртта?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесен стих си написала, Диана!!! Поздрави!!!
  • Макар и тъжен стихът ти е много хубав!!!
    Поздрави ....и нека нов живот откриеш ти По нов път тръгни и себеси пак намери

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...