В пурпурния залез

Поезия

635 0 2

В пурпурния залез открих душата си,
отиваше си тя, умираше...
в агонията на слънчеви лъчи...
Разпръсквайки моите мечти сред мократа земя...
Показвайки всичко с нечовешка красота...

В пурпурния залез открих сърцето си,
онемяло от болка...
В миражите на моята суета,
като птицата - скитницата...
... с писък политaше към небето...

В пурпурния залез намерих себе си,
по-красива, по-щастлива...
обляна в сребърни сълзи...
Открих се и се загубих сред
агонията на вълшебни слънчеви лъчи...

В зората ли ще се родя...
или в нощта ще се възродя...
Нов живот ли ме очаква...
Или онемяла срещам смъртта?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Романтик (Христо Костов)

Чудесен стих си написала, Диана!!! Поздрави!!!

2007-03-30T03:13:52+03:00
Pustinnocvete (Стами)

Макар и тъжен стихът ти е много хубав!!!
Поздрави ....и нека нов живот откриеш ти По нов път тръгни и себеси пак намери

2007-03-29T23:55:58+03:00

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0