29 мар. 2007 г., 22:51

В пурпурния залез

636 0 2
В пурпурния залез открих душата си,
отиваше си тя, умираше...
в агонията на слънчеви лъчи...
Разпръсквайки моите мечти сред мократа земя...
Показвайки всичко с нечовешка красота...

В пурпурния залез открих сърцето си,
онемяло от болка...
В миражите на моята суета,
като птицата - скитницата...
... с писък политaше към небето...

В пурпурния залез намерих себе си,
по-красива, по-щастлива...
обляна в сребърни сълзи...
Открих се и се загубих сред
агонията на вълшебни слънчеви лъчи...

В зората ли ще се родя...
или в нощта ще се възродя...
Нов живот ли ме очаква...
Или онемяла срещам смъртта?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесен стих си написала, Диана!!! Поздрави!!!
  • Макар и тъжен стихът ти е много хубав!!!
    Поздрави ....и нека нов живот откриеш ти По нов път тръгни и себеси пак намери

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...