17 abr 2013, 13:11

В Пустинята...

560 0 2

 

 

В Пустинята...

                     на Марина

 

Тази вечер си тъжна...

Боже мой и защо?...

Разпиляната Същност

ли замъчи те зло!...

 

Или тая нелепа

Орисия край нас

дето бавно погребва

с пепел целият свят!...

 

... Да догоним Илюзиите

във пустинният мрак

и макар и изгубени

да повярваме пак,

 

че Съдбата, по право,

обещава ни ход,

да започнем наново

тоя скапан Живот!...

 

 Коста Качев,

нейде из Пустинята

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...