В Пустинята...
на Марина
Тази вечер си тъжна...
Боже мой и защо?...
Разпиляната Същност
ли замъчи те зло!...
Или тая нелепа
Орисия край нас
дето бавно погребва
с пепел целият свят!...
... Да догоним Илюзиите
във пустинният мрак
и макар и изгубени
да повярваме пак,
че Съдбата, по право,
обещава ни ход,
да започнем наново
тоя скапан Живот!...
Коста Качев,
нейде из Пустинята
© Коста Качев Всички права запазени