В Пустинята...
В Пустинята...
на Марина
Тази вечер си тъжна...
Боже мой и защо?...
Разпиляната Същност
ли замъчи те зло!...
Или тая нелепа
Орисия край нас
дето бавно погребва
с пепел целият свят!...
... Да догоним Илюзиите
във пустинният мрак
и макар и изгубени
да повярваме пак,
че Съдбата, по право,
обещава ни ход,
да започнем наново
тоя скапан Живот!...
Коста Качев,
нейде из Пустинята
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени