17.04.2013 г., 13:11

В Пустинята...

555 0 2

 

 

В Пустинята...

                     на Марина

 

Тази вечер си тъжна...

Боже мой и защо?...

Разпиляната Същност

ли замъчи те зло!...

 

Или тая нелепа

Орисия край нас

дето бавно погребва

с пепел целият свят!...

 

... Да догоним Илюзиите

във пустинният мрак

и макар и изгубени

да повярваме пак,

 

че Съдбата, по право,

обещава ни ход,

да започнем наново

тоя скапан Живот!...

 

 Коста Качев,

нейде из Пустинята

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...