9 sept 2007, 22:43

В Рая още помнят Дявола

  Poesía
2K 0 27

ДокАто се убивахме, не знаехме,
че утре ще поискаме да раждаме.
(Пророците дали предвиждат края си?)
Кога посяхме смисли в маловажното?!

Как почвата под кръста стана ялова
и ангелите плюха на крилата си?
(Дали във Рая още помнят Дявола?)
Кога обожествихме Слепотата си?!

Къде е триединството ти, Господи?
В отричането (три пъти) от тебе?
Във третото клане на кръстоносците?
Или пък в онзи (три-десети) сребърник?

Какво изкупи с кръста си, Спасителю?
Страхът ни, ампутиращ най-човешкото?
Стремежът да сме мъртви зад очите си?
...
Дано и Боговете правят грешки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...