ДокАто се убивахме, не знаехме,
че утре ще поискаме да раждаме.
(Пророците дали предвиждат края си?)
Кога посяхме смисли в маловажното?!
Как почвата под кръста стана ялова
и ангелите плюха на крилата си?
(Дали във Рая още помнят Дявола?)
Кога обожествихме Слепотата си?!
Къде е триединството ти, Господи?
В отричането (три пъти) от тебе?
Във третото клане на кръстоносците?
Или пък в онзи (три-десети) сребърник?
Какво изкупи с кръста си, Спасителю?
Страхът ни, ампутиращ най-човешкото?
Стремежът да сме мъртви зад очите си?
...
Дано и Боговете правят грешки.
© Елица Мавродинова Все права защищены