Sep 9, 2007, 10:43 PM

В Рая още помнят Дявола

  Poetry
2K 0 27

ДокАто се убивахме, не знаехме,
че утре ще поискаме да раждаме.
(Пророците дали предвиждат края си?)
Кога посяхме смисли в маловажното?!

Как почвата под кръста стана ялова
и ангелите плюха на крилата си?
(Дали във Рая още помнят Дявола?)
Кога обожествихме Слепотата си?!

Къде е триединството ти, Господи?
В отричането (три пъти) от тебе?
Във третото клане на кръстоносците?
Или пък в онзи (три-десети) сребърник?

Какво изкупи с кръста си, Спасителю?
Страхът ни, ампутиращ най-човешкото?
Стремежът да сме мъртви зад очите си?
...
Дано и Боговете правят грешки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Мавродинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...