5 jun 2017, 0:26

В родния край всичко най-най беше... и е...

  Poesía » Civil
684 0 3

                                                                В родния край всичко най-най

                                                                          беше... и е...

                                   

                                                                       Най-красива

                                                                       беше планината

                                                                       и най-сини

                                                                       над нея небесата.

                                                                       Въздухът беше

                                                                       най-чист – елексир.

                                                                       Водата – сълза

                                                                       и в най-дълбокия вир.

                                                                       Земята беше

                                                                       най-богата,

                                                                       най-едри

                                                                       на нея житата.

                                                                       Луната, звездите –

                                                                       най-големи.

                                                                       Ергените –

                                                                       най-заклети бохеми.

                                                                       Нощите –

                                                                       най-романтични.

                                                                       Момите –

                                                                       най-обични.

                                                                       В родния край

                                                                       всичко най-най

                                                                       беше...

                                                           

                                                                       и е...

                                                                       Синьо пак небето,

                                                                       планината оголя,

                                                                       пустее полето.

                                                                       Порой вира

                                                                       с боклуци затлачи.

                                                                       Водата е мръсна,

                                                                       за чистене плаче.

                                                                       Въздухът

                                                                       е с прахови частици.

                                                                       Момите

                                                                       отлетяха като птици.

                                                                       На село

                                                                       опустя мегдана.

                                                                       Кьорав ерген

                                                                       там не остана.

                                                                       Какви времена???

                                                                       От Земен Рай

                                                                       превърнаха в пустиня

                                                                       родния ми край!         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви момичета за взетото отношение, но де да можех с написаното да помогна на майка България да се освободи от смъртоносния захват на Октоподите!!!!
  • Тъжно е! Поздрави!
  • Тъжната истина, описана в стих. Харесах, поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...