В родния край всичко най-най
беше... и е...
Най-красива
беше планината
и най-сини
над нея небесата.
Въздухът беше
най-чист – елексир.
Водата – сълза
и в най-дълбокия вир.
Земята беше
най-богата,
най-едри
на нея житата.
Луната, звездите –
най-големи.
Ергените –
най-заклети бохеми.
Нощите –
най-романтични.
Момите –
най-обични.
В родния край
всичко най-най
беше...
и е...
Синьо пак небето,
планината оголя,
пустее полето.
Порой вира
с боклуци затлачи.
Водата е мръсна,
за чистене плаче.
Въздухът
е с прахови частици.
Момите
отлетяха като птици.
На село
опустя мегдана.
Кьорав ерген
там не остана.
Какви времена???
От Земен Рай
превърнаха в пустиня
родния ми край!
© Никола Яндов Всички права запазени