18 jun 2008, 7:34

В ръцете ми животът ти тлее

  Poesía » Otra
1.4K 0 3

В ръцете ми животът ти тлее
 
 
В ръцете ми животът ти тлее
и гасне... и гасне със сила по-висша от мен,
безсилна съм аз пред нея...
сила, която не мога да спра да вилнее.

В ръцете ми животът ти тлее,
главата ти в моите ръце,
тялото ти отпуснато чезне
и леко притварят се очите.

В ръцете ми животът ти тлее,
прости ми, аз съм просто човек.
Затваряш очи и отпускаш глава на ръцете,
душата ти бавно отпътува през мрака.

В ръцете ми животът ти тлее,
аз боря се със тежката смърт...
Изстиналото ти тяло държа във ръцете,
притискам го към детската си гръд.

В ръцете ми животът ти тлее,
но аз съм обикновен човек.
Смъртта не пита кого да вземе,
затова погуби и теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николета Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...