В ръцете ми животът ти тлее
В ръцете ми животът ти тлее
В ръцете ми животът ти тлее
и гасне... и гасне със сила по-висша от мен,
безсилна съм аз пред нея...
сила, която не мога да спра да вилнее.
В ръцете ми животът ти тлее,
главата ти в моите ръце,
тялото ти отпуснато чезне
и леко притварят се очите.
В ръцете ми животът ти тлее,
прости ми, аз съм просто човек.
Затваряш очи и отпускаш глава на ръцете,
душата ти бавно отпътува през мрака.
В ръцете ми животът ти тлее,
аз боря се със тежката смърт...
Изстиналото ти тяло държа във ръцете,
притискам го към детската си гръд.
В ръцете ми животът ти тлее,
но аз съм обикновен човек.
Смъртта не пита кого да вземе,
затова погуби и теб.
© Николета Попова All rights reserved.
