30 ago 2008, 11:24  

В сбогуване с лятото (експериментално стихо-хайку)

1.2K 0 20

 

Солени сълзи.
Морето предесенно
рони въздишки.

Ръси небето
среброзвездни целувки
по летния път.

Лятото бавно
времето златно стопи
в тъничка нишка.

Вятърът плаче.
И мечтите за лято
в съня му трептят.

Босата есен
стъпва тихо на пръсти...
Листи обува. 

Сиви облаци
със савана дъждовен 
преследват звезди.

Прелетна птица 
летнокрили надежди
кротко сънува...

 

Есенна щедрост 
в сбогуване с лятото -
Дъждовни сълзи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...