Neon (Ол) Neon (Ол)
3 101
3 abr 2009, 12:36

В сбогуването се познахме

  Poesía » Otra
798 0 16

 

 

пресякоха се пътищата в нас
аз бях земя

а ти небе
заглъхнаха ни стъпките
по хоризонта
две тъжни вертикали

прегърнали сърцата си с ръце

изпратихме илюзиите
със залеза
погребахме копнежите
за сетен път
опитали целувките на изгрева
и знаещи 

че винаги ще има следващ ден

пресякоха се пътищата в нас
накрая
в последно сбогом с думите ни 
тихо заваля

вертикалите се сляха 
с хоризонта

във пътека
една дъга изгря
и бяхме мост но за последно

познахме се във думите
за сбогом

в сбогуване

на собствените светове

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ол Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0