Neon (Ол) Neon (Ол)
3 101
3 abr 2009, 12:36

В сбогуването се познахме

  Poesía » Otra
797 0 16

 

 

пресякоха се пътищата в нас
аз бях земя

а ти небе
заглъхнаха ни стъпките
по хоризонта
две тъжни вертикали

прегърнали сърцата си с ръце

изпратихме илюзиите
със залеза
погребахме копнежите
за сетен път
опитали целувките на изгрева
и знаещи 

че винаги ще има следващ ден

пресякоха се пътищата в нас
накрая
в последно сбогом с думите ни 
тихо заваля

вертикалите се сляха 
с хоризонта

във пътека
една дъга изгря
и бяхме мост но за последно

познахме се във думите
за сбогом

в сбогуване

на собствените светове

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ол Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0