В сбогуването се познахме
пресякоха се пътищата в нас
аз бях земя
а ти небе
заглъхнаха ни стъпките
по хоризонта
две тъжни вертикали
прегърнали сърцата си с ръце
изпратихме илюзиите
със залеза
погребахме копнежите
за сетен път
опитали целувките на изгрева
и знаещи
че винаги ще има следващ ден
пресякоха се пътищата в нас
накрая
в последно сбогом с думите ни
тихо заваля
вертикалите се сляха
с хоризонта
във пътека
една дъга изгря
и бяхме мост но за последно
познахме се във думите
за сбогом
в сбогуване
на собствените светове
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
