Neon (Ол) Neon (Ол)
3 101
Apr 3, 2009, 12:36 PM

В сбогуването се познахме

  Poetry » Other
792 0 16

 

 

пресякоха се пътищата в нас
аз бях земя

а ти небе
заглъхнаха ни стъпките
по хоризонта
две тъжни вертикали

прегърнали сърцата си с ръце

изпратихме илюзиите
със залеза
погребахме копнежите
за сетен път
опитали целувките на изгрева
и знаещи 

че винаги ще има следващ ден

пресякоха се пътищата в нас
накрая
в последно сбогом с думите ни 
тихо заваля

вертикалите се сляха 
с хоризонта

във пътека
една дъга изгря
и бяхме мост но за последно

познахме се във думите
за сбогом

в сбогуване

на собствените светове

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ол All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0