13 jul 2024, 7:42

В смокиновия дъжд на Варна

  Poesía
433 1 3

В СМОКИНОВИЯ ДЪЖД НА ВАРНА

 

... над мен небето килна се на чорчик и облакът дъждовен мях разпра,

три гларуса в смокиновото дворче на сухец свиха чорлави пера,

помъкнаха се вади край бордюра, по-дълги от несръчния ми стих,

и лодчица от вестника „Култура” край локвите на спирката си свих,

Берлинската стена ли в мен се срина, или пък младостта ми бе дошла? –

 

преминаха през Морската градина момчета с Аполонови тела,

девойчиците хукнаха от плажа с разперени хавлийчици в дъжда,

красива стана Варна! – да ви кажа, край моята развихрена брада,

и лодката ми сетне литна – кораб! – изгуби се зад туфите камъш –

доде седях край гларусите в двора, на капки пих смокиновия дъжд.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасна варненска картина с един художник насред нея!
  • Дъждовна морска красота – поетична прелест, която мога да препрочитам с удоволствие! Думите те обичат и послушно вървят след теб! Защото Бог те обича и изобилно е излял благодатта и даровете си над теб!
  • Ще дойде с теб - да потичаме под този смокинов дъжд, Валюше

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...