В спотаения свят...

5 ago 2018, 22:39

Poesía

507 1 4

В спотаения свят, запокитен в отровни клисури,

дето пъклени сенки душат в зъби зли Любовта,

сам и светъл, със думи Поетът безгрижно рисува

небеса доверчиви, слънца и лазурни цветя.

И криле си рисува Поетът, а после, невинно

ги намята на рамо и тръгва през тръните бос.

А крилете огромни чертаят пътека в пустинята -

там, където преди векове е преминал Христос.

И по стъпките бели покълват звезди и надежди,

перуникови мълнии разтопяват пустинния прах.

А словата - слънца най-вълшебния пъзел подреждат,

разпилели страха до самия космически праг.

И под светлия поглед на тихото слънчево чудо

онемелите сенки се стапят без шум, без следа.

А светът се надига на пръсти, в зората събуден,

по пътеката бяла поема, пречистен и благ.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.