В стената

Дали от скука, от инат ли,

реших да споря със стената.

Започнах плахо – но, нали,

в спора идва смело истината.

Отвръщаше на всеки удар мой –

дори не потрепери тя – стената.

Аз налагам, а пред мен – застой –

една стена разказва ми играта.

Реших накрая аз да я пречупя

с най-здравата си кост налична.

И с усмивка, вместо да се цупя,

забих чело с позиция различна.

Изпука нещо силно между нас,

звукът ме стресна за момент.

Стоя непоклатим – а тя, без глас,

присмива се на тоз експеримент.

Разбрах – в стена е много трудно

позицията своя да прокараш,

и сигурно съм твърде луд, но...

защо ти е глава, не се ли скараш?