Aug 3, 2025, 9:23 PM

В стената

  Poetry
222 0 0

Дали от скука, от инат ли,

реших да споря със стената.

Започнах плахо – но, нали,

в спора идва смело истината.

 

Отвръщаше на всеки удар мой –

дори не потрепери тя – стената.

Аз налагам, а пред мен – застой –

една стена разказва ми играта.

 

Реших накрая аз да я пречупя

с най-здравата си кост налична.

И с усмивка, вместо да се цупя,

забих чело с позиция различна.

 

Изпука нещо силно между нас,

звукът ме стресна за момент.

Стоя непоклатим – а тя, без глас,

присмива се на тоз експеримент.

 

Разбрах – в стена е много трудно

позицията своя да прокараш,

и сигурно съм твърде луд, но...

защо ти е глава, не се ли скараш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...