3 авг. 2025 г., 21:23

В стената

220 0 0

Дали от скука, от инат ли,

реших да споря със стената.

Започнах плахо – но, нали,

в спора идва смело истината.

 

Отвръщаше на всеки удар мой –

дори не потрепери тя – стената.

Аз налагам, а пред мен – застой –

една стена разказва ми играта.

 

Реших накрая аз да я пречупя

с най-здравата си кост налична.

И с усмивка, вместо да се цупя,

забих чело с позиция различна.

 

Изпука нещо силно между нас,

звукът ме стресна за момент.

Стоя непоклатим – а тя, без глас,

присмива се на тоз експеримент.

 

Разбрах – в стена е много трудно

позицията своя да прокараш,

и сигурно съм твърде луд, но...

защо ти е глава, не се ли скараш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...