В стената
Дали от скука, от инат ли,
реших да споря със стената.
Започнах плахо – но, нали,
в спора идва смело истината.
Отвръщаше на всеки удар мой –
дори не потрепери тя – стената.
Аз налагам, а пред мен – застой –
една стена разказва ми играта.
Реших накрая аз да я пречупя
с най-здравата си кост налична.
И с усмивка, вместо да се цупя,
забих чело с позиция различна.
Изпука нещо силно между нас,
звукът ме стресна за момент.
Стоя непоклатим – а тя, без глас,
присмива се на тоз експеримент.
Разбрах – в стена е много трудно
позицията своя да прокараш,
и сигурно съм твърде луд, но...
защо ти е глава, не се ли скараш?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослав Кръстев Все права защищены