3.08.2025 г., 21:23

В стената

221 0 0

Дали от скука, от инат ли,

реших да споря със стената.

Започнах плахо – но, нали,

в спора идва смело истината.

 

Отвръщаше на всеки удар мой –

дори не потрепери тя – стената.

Аз налагам, а пред мен – застой –

една стена разказва ми играта.

 

Реших накрая аз да я пречупя

с най-здравата си кост налична.

И с усмивка, вместо да се цупя,

забих чело с позиция различна.

 

Изпука нещо силно между нас,

звукът ме стресна за момент.

Стоя непоклатим – а тя, без глас,

присмива се на тоз експеримент.

 

Разбрах – в стена е много трудно

позицията своя да прокараш,

и сигурно съм твърде луд, но...

защо ти е глава, не се ли скараш?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...