В странен час изплетен стих
Смълчан е стенният часовник,
подвил стрелките си във странен час
и само равният му дъх се чува –
тик-так... тик-так... тик-так...
Шшт... Нощ е. Или ден?! Не зная...
Заспали са и сънища, и думи -
по изгрев или пък по залез,
унесени искристо в песен звънка...
И - рано или късно – много тихо е
сред нацъфтелите във майски сняг звезди –
и в тишината - дневно-нощна –
бял и светъл –
изпод перото ти се ражда стих -
прекрасен, омагьосан:
от трели, сбрани по луна или по слънце,
от светлото петно на хоризонта,
от бистрите дъги в очите ти,
от цветето - във вазата поставено,
от камъчето-спомен от преди,
от снимка на приятел, по пощата получена във плик,
от спомена за пясъка в косата ти през лятото,
от облака, преди дъждът да плисне,
от шала със мънистата – любимия,
от вятъра, донесъл шепоти различни,
от най-дълбоко скритата във теб тъга,
от чуден сън - недосънуван в рими...
От теб – такъв, какъвто си –
измислил се за себе си, а не за хорските очи,
реди се твоят стих - плете се за изричане -
по устните ми тихо зашептява се
... и става истина...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дора Павлова Todos los derechos reservados
