29 ene 2012, 15:32

В студа

819 0 0

На пътя сив стоя сама...

не виждам нищо пред себе си,

но знам, че трябва да вървя!...

Тръгвам бавно, с болка в душата...

Вятърът съблича и последната ми дреха...

толкова ми е студено!

Но не спирам, продължавам!...

Устните пресъхнаха да шепнат твойто име

и ръцете ми измръзнаха самотни...

В мислите си само те прегръщам,

те единствени ме топлят,

но назад аз зная, че не бива да се връщам!...


Продължавам, докато не стигна там, където

всичко вече ще бъде забравено и започва ново начало

за мен без самотния студ и без теб!.... 

 

 

 

  

   22.01.2010 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...