29.01.2012 г., 15:32

В студа

816 0 0

На пътя сив стоя сама...

не виждам нищо пред себе си,

но знам, че трябва да вървя!...

Тръгвам бавно, с болка в душата...

Вятърът съблича и последната ми дреха...

толкова ми е студено!

Но не спирам, продължавам!...

Устните пресъхнаха да шепнат твойто име

и ръцете ми измръзнаха самотни...

В мислите си само те прегръщам,

те единствени ме топлят,

но назад аз зная, че не бива да се връщам!...


Продължавам, докато не стигна там, където

всичко вече ще бъде забравено и започва ново начало

за мен без самотния студ и без теб!.... 

 

 

 

  

   22.01.2010 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...