29 янв. 2012 г., 15:32

В студа 

  Поэзия » Любовная
645 0 0

На пътя сив стоя сама...

не виждам нищо пред себе си,

но знам, че трябва да вървя!...

Тръгвам бавно, с болка в душата...

Вятърът съблича и последната ми дреха...

толкова ми е студено!

Но не спирам, продължавам!...

Устните пресъхнаха да шепнат твойто име

и ръцете ми измръзнаха самотни...

В мислите си само те прегръщам,

те единствени ме топлят,

но назад аз зная, че не бива да се връщам!...


Продължавам, докато не стигна там, където

всичко вече ще бъде забравено и започва ново начало

за мен без самотния студ и без теб!.... 

 

 

 

  

   22.01.2010 г.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??