В студа
822
0
0
На пътя сив стоя сама...
не виждам нищо пред себе си,
но знам, че трябва да вървя!...
Тръгвам бавно, с болка в душата...
Вятърът съблича и последната ми дреха...
толкова ми е студено!
Но не спирам, продължавам!...
Устните пресъхнаха да шепнат твойто име
и ръцете ми измръзнаха самотни...
В мислите си само те прегръщам,
те единствени ме топлят,
но назад аз зная, че не бива да се връщам!...
Продължавам, докато не стигна там, където
всичко вече ще бъде забравено и започва ново начало
за мен без самотния студ и без теб!....
22.01.2010 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Моника Стойчева Все права защищены
