29 янв. 2012 г., 15:32

В студа

823 0 0

На пътя сив стоя сама...

не виждам нищо пред себе си,

но знам, че трябва да вървя!...

Тръгвам бавно, с болка в душата...

Вятърът съблича и последната ми дреха...

толкова ми е студено!

Но не спирам, продължавам!...

Устните пресъхнаха да шепнат твойто име

и ръцете ми измръзнаха самотни...

В мислите си само те прегръщам,

те единствени ме топлят,

но назад аз зная, че не бива да се връщам!...


Продължавам, докато не стигна там, където

всичко вече ще бъде забравено и започва ново начало

за мен без самотния студ и без теб!.... 

 

 

 

  

   22.01.2010 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...