В студа

На пътя сив стоя сама...

не виждам нищо пред себе си,

но знам, че трябва да вървя!...

Тръгвам бавно, с болка в душата...

Вятърът съблича и последната ми дреха...

толкова ми е студено!

Но не спирам, продължавам!...

Устните пресъхнаха да шепнат твойто име

и ръцете ми измръзнаха самотни...

В мислите си само те прегръщам,

те единствени ме топлят,

но назад аз зная, че не бива да се връщам!...

Продължавам, докато не стигна там, където

всичко вече ще бъде забравено и започва ново начало

за мен без самотния студ и без теб!.... 

   22.01.2010 г.