В стъпките на влюбените
Ако душата ми се прероди,
нека бъда дива, силна трева,
земята с обич да ме пие,
и хора да ме тъпчат с любовта.
Да съм в сянката на бор зелен,
и думи клоните да шепнат,
да помня стъпките от онзи ден,
щом влюбени до мене седнат.
Да ме мокри дъждът на копнежа,
и ме милва слънце със жар,
и всяка пеперуда белоснежна,
любовта да разнася със чар.
И нека боси деца ме прескачат,
смеейки се с небето в очи,
а старци, с тежки стъпки в здрача,
да намират в мен покой и мечти.
Тогава нека вятърът ме вземе,
щом дойде време пак да отлетя,
ще нося спомена за нежно време,
когато бях трева…и любовта!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
