В стъпките на влюбените
Ако душата ми се прероди,
нека бъда дива, силна трева,
земята с обич да ме пие,
и хора да ме тъпчат с любовта.
Да съм в сянката на бор зелен,
и думи клоните да шепнат,
да помня стъпките от онзи ден,
щом влюбени до мене седнат.
Да ме мокри дъждът на копнежа,
и ме милва слънце със жар,
и всяка пеперуда белоснежна,
любовта да разнася със чар.
И нека боси деца ме прескачат,
смеейки се с небето в очи,
а старци, с тежки стъпки в здрача,
да намират в мен покой и мечти.
Тогава нека вятърът ме вземе,
щом дойде време пак да отлетя,
ще нося спомена за нежно време,
когато бях трева…и любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
