3 abr 2013, 23:19  

В света на самотата

  Poesía » Otra
942 1 12

Самотният човек е брат на Бога.

Лили Качова

 

Самотникът е по-близо до Бога –

от всички други хора на Земята.

Той следва пътя си до изнемога,

подобно птица – настрана от ятото.

 

Дали е просто избор на съдбата,

характер тежък или лош късмет,

е все едно – той знае си правата:

мълчи и в труден, и в добър момент.

 

В това мълчание узрява мъдрост  

и тя е неговата скрита сила.

Вселена на човешкото безмълвие,

той има място в небесата сини.

 

И в нощите, далеч от суетата,

самотникът със Господ разговаря.

Животът му – страдание и святост,

навярно е невидим път към Рая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за този ти стих, Ели!
    Аз съм самотница и се чувствам близо до създателя ... И аз пиша доста за Самотата, но не като тегоба, а като необходимост за преосмисляне на ЖИВОТА..
  • Благодаря, Сашо!Весела пролет ти желая!
  • За миг докосва всеки самотата,
    жестока е понякога съдбата
    и неусетно обзема ни тъгата.
    ***
    Нека няма самота.
    Нека има обич, радост, красота.
    Човек се ражда за любов
    и за полет жадува душата.
    ---------------------------------
    Поздрави, Ели!
  • Привет, Миночка!
  • Животът му - страдание и святост,
    навярно е невидим път към Рая

    Нека няма самота,нека!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...