В света на самотата
Самотният човек е брат на Бога.
Лили Качова
Самотникът е по-близо до Бога –
от всички други хора на Земята.
Той следва пътя си до изнемога,
подобно птица – настрана от ятото.
Дали е просто избор на съдбата,
характер тежък или лош късмет,
е все едно – той знае си правата:
мълчи и в труден, и в добър момент.
В това мълчание узрява мъдрост
и тя е неговата скрита сила.
Вселена на човешкото безмълвие,
той има място в небесата сини.
И в нощите, далеч от суетата,
самотникът със Господ разговаря.
Животът му – страдание и святост,
навярно е невидим път към Рая.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Сашо!Весела пролет ти желая!
-
За миг докосва всеки самотата,
жестока е понякога съдбата
и неусетно обзема ни тъгата.
***
Нека няма самота.
Нека има обич, радост, красота.
Човек се ражда за любов
и за полет жадува душата.
---------------------------------
Поздрави, Ели! -
Привет, Миночка!
-
Животът му - страдание и святост,
навярно е невидим път към Рая
Нека няма самота,нека! -
Окси и Ники, благодаря ви!
И на никого не пожелавам самота. -
"И в нощите,далеч от суетата,
самотникът със Господ разговаря.
Животът му-страдание и святост,
навярно е невидим път към Рая".
За такъв път мечтая,Водичке!Майстор си!Поздрави от мен! -
!!
-
На подранилите ми гости: Ивайло, Дани и Радко - по една топла усмивка!
-
"Вселена на човешкото безмълвие" - чудесно!Драмата е в думата "навярно".
Поздрав, Ели! -
!!!
-
...и винаги е настрана от ятото...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Аз съм самотница и се чувствам близо до създателя ... И аз пиша доста за Самотата, но не като тегоба, а като необходимост за преосмисляне на ЖИВОТА..