Самотният човек е брат на Бога.
Лили Качова
Самотникът е по-близо до Бога –
от всички други хора на Земята.
Той следва пътя си до изнемога,
подобно птица – настрана от ятото.
Дали е просто избор на съдбата,
характер тежък или лош късмет,
е все едно – той знае си правата:
мълчи и в труден, и в добър момент.
В това мълчание узрява мъдрост
и тя е неговата скрита сила.
Вселена на човешкото безмълвие,
той има място в небесата сини.
И в нощите, далеч от суетата,
самотникът със Господ разговаря.
Животът му – страдание и святост,
навярно е невидим път към Рая.
© Елица Ангелова Все права защищены
Аз съм самотница и се чувствам близо до създателя ... И аз пиша доста за Самотата, но не като тегоба, а като необходимост за преосмисляне на ЖИВОТА..