Apr 3, 2013, 11:19 PM  

В света на самотата

  Poetry » Other
928 1 12

Самотният човек е брат на Бога.

Лили Качова

 

Самотникът е по-близо до Бога –

от всички други хора на Земята.

Той следва пътя си до изнемога,

подобно птица – настрана от ятото.

 

Дали е просто избор на съдбата,

характер тежък или лош късмет,

е все едно – той знае си правата:

мълчи и в труден, и в добър момент.

 

В това мълчание узрява мъдрост  

и тя е неговата скрита сила.

Вселена на човешкото безмълвие,

той има място в небесата сини.

 

И в нощите, далеч от суетата,

самотникът със Господ разговаря.

Животът му – страдание и святост,

навярно е невидим път към Рая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за този ти стих, Ели!
    Аз съм самотница и се чувствам близо до създателя ... И аз пиша доста за Самотата, но не като тегоба, а като необходимост за преосмисляне на ЖИВОТА..
  • Благодаря, Сашо!Весела пролет ти желая!
  • За миг докосва всеки самотата,
    жестока е понякога съдбата
    и неусетно обзема ни тъгата.
    ***
    Нека няма самота.
    Нека има обич, радост, красота.
    Човек се ражда за любов
    и за полет жадува душата.
    ---------------------------------
    Поздрави, Ели!
  • Привет, Миночка!
  • Животът му - страдание и святост,
    навярно е невидим път към Рая

    Нека няма самота,нека!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...