3.04.2013 г., 23:19  

В света на самотата

927 1 12

Самотният човек е брат на Бога.

Лили Качова

 

Самотникът е по-близо до Бога –

от всички други хора на Земята.

Той следва пътя си до изнемога,

подобно птица – настрана от ятото.

 

Дали е просто избор на съдбата,

характер тежък или лош късмет,

е все едно – той знае си правата:

мълчи и в труден, и в добър момент.

 

В това мълчание узрява мъдрост  

и тя е неговата скрита сила.

Вселена на човешкото безмълвие,

той има място в небесата сини.

 

И в нощите, далеч от суетата,

самотникът със Господ разговаря.

Животът му – страдание и святост,

навярно е невидим път към Рая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за този ти стих, Ели!
    Аз съм самотница и се чувствам близо до създателя ... И аз пиша доста за Самотата, но не като тегоба, а като необходимост за преосмисляне на ЖИВОТА..
  • Благодаря, Сашо!Весела пролет ти желая!
  • За миг докосва всеки самотата,
    жестока е понякога съдбата
    и неусетно обзема ни тъгата.
    ***
    Нека няма самота.
    Нека има обич, радост, красота.
    Човек се ражда за любов
    и за полет жадува душата.
    ---------------------------------
    Поздрави, Ели!
  • Привет, Миночка!
  • Животът му - страдание и святост,
    навярно е невидим път към Рая

    Нека няма самота,нека!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...