3.04.2013 г., 23:19  

В света на самотата

934 1 12

Самотният човек е брат на Бога.

Лили Качова

 

Самотникът е по-близо до Бога –

от всички други хора на Земята.

Той следва пътя си до изнемога,

подобно птица – настрана от ятото.

 

Дали е просто избор на съдбата,

характер тежък или лош късмет,

е все едно – той знае си правата:

мълчи и в труден, и в добър момент.

 

В това мълчание узрява мъдрост  

и тя е неговата скрита сила.

Вселена на човешкото безмълвие,

той има място в небесата сини.

 

И в нощите, далеч от суетата,

самотникът със Господ разговаря.

Животът му – страдание и святост,

навярно е невидим път към Рая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за този ти стих, Ели!
    Аз съм самотница и се чувствам близо до създателя ... И аз пиша доста за Самотата, но не като тегоба, а като необходимост за преосмисляне на ЖИВОТА..
  • Благодаря, Сашо!Весела пролет ти желая!
  • За миг докосва всеки самотата,
    жестока е понякога съдбата
    и неусетно обзема ни тъгата.
    ***
    Нека няма самота.
    Нека има обич, радост, красота.
    Човек се ражда за любов
    и за полет жадува душата.
    ---------------------------------
    Поздрави, Ели!
  • Привет, Миночка!
  • Животът му - страдание и святост,
    навярно е невидим път към Рая

    Нека няма самота,нека!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...