3.04.2013 г., 23:19 ч.  

В света на самотата 

  Поезия » Друга
736 1 12

Самотният човек е брат на Бога.

Лили Качова

 

Самотникът е по-близо до Бога –

от всички други хора на Земята.

Той следва пътя си до изнемога,

подобно птица – настрана от ятото.

 

Дали е просто избор на съдбата,

характер тежък или лош късмет,

е все едно – той знае си правата:

мълчи и в труден, и в добър момент.

 

В това мълчание узрява мъдрост  

и тя е неговата скрита сила.

Вселена на човешкото безмълвие,

той има място в небесата сини.

 

И в нощите, далеч от суетата,

самотникът със Господ разговаря.

Животът му – страдание и святост,

навярно е невидим път към Рая.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за този ти стих, Ели!
    Аз съм самотница и се чувствам близо до създателя ... И аз пиша доста за Самотата, но не като тегоба, а като необходимост за преосмисляне на ЖИВОТА..
  • Благодаря, Сашо!Весела пролет ти желая!
  • За миг докосва всеки самотата,
    жестока е понякога съдбата
    и неусетно обзема ни тъгата.
    ***
    Нека няма самота.
    Нека има обич, радост, красота.
    Човек се ражда за любов
    и за полет жадува душата.
    ---------------------------------
    Поздрави, Ели!
  • Привет, Миночка!
  • Животът му - страдание и святост,
    навярно е невидим път към Рая

    Нека няма самота,нека!
  • Окси и Ники, благодаря ви!
    И на никого не пожелавам самота.
  • "И в нощите,далеч от суетата,
    самотникът със Господ разговаря.
    Животът му-страдание и святост,
    навярно е невидим път към Рая".

    За такъв път мечтая,Водичке!Майстор си!Поздрави от мен!
  • !!
  • На подранилите ми гости: Ивайло, Дани и Радко - по една топла усмивка!
  • "Вселена на човешкото безмълвие" - чудесно!Драмата е в думата "навярно".
    Поздрав, Ели!
  • !!!
  • ...и винаги е настрана от ятото...
Предложения
: ??:??