10 nov 2008, 11:16

В свят на измами, злини и лъжа

  Poesía
939 0 7
 

Огневръхлитащо, безспирно и гневно

се нахвърлят върху ти хищници, освирепели от глад,

безпощадно крадат те без мор ежедневно

и в теб остава само неистова болка и хлад.

 

Днес частица от теб се отронва,

утре със трясък пада цяла скала,

мъка обсебваща пак те догонва

и ти оставаш сама сред калта.

 

Бавно забиват се ножовете хладни

в твоята материя леснопробивна и мека,

режат, раздират неумолимо и безпощадно,

и ти оставаш все по-лека и по-лека.

 

Невъоръжена, сама, боса, съблечена,

ти се изправяш гордо в борбата,

знаеш, без броня ти си обречена,

но оставаш - очи в очи със съдбата.

 

Захвърлена, ограбена и покорена

от свят на измами, злини и лъжа,

оставаш сама изоставена и уморена,

„О, ти моя бедна душа."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фурианна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • така е
  • Права си..Прегръдки!
  • така е ,но ние не трябва да се оставяме да бъдем претопени...иначе ще станем просто част от тях.А и има още нещо едно странно равновесие в природата,че от някои хора ние също получаваме повече отколкото им даваме,и така се завърта кръговратът на човешките взаимоотношения
  • Така..и аз се опитвам да свикна с това,че все по-малко са хората,които са готови да дадат,всеки гледа да вземе.. ;/
  • Благодаря,за високата оценка.Написах го на един дъх ,в момент,в който имах чувството,че изградения от мен дотогава свят се срутва,когато приятелското ми обкръжение ме предаваше пред очите ми.Но точно това стихотворение ми даде сили да се изправя на крака,да осъзная,че животът продължава въпреки всичко,че ще срещна нови приятели,както и се случи .В същото време едно ясно осъзнаване ,че отново ще изпадам в подобни ситуации и настоения,но дори бедна и наранена душата си е моя и е борбена!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...