10.11.2008 г., 11:16

В свят на измами, злини и лъжа

942 0 7
 

Огневръхлитащо, безспирно и гневно

се нахвърлят върху ти хищници, освирепели от глад,

безпощадно крадат те без мор ежедневно

и в теб остава само неистова болка и хлад.

 

Днес частица от теб се отронва,

утре със трясък пада цяла скала,

мъка обсебваща пак те догонва

и ти оставаш сама сред калта.

 

Бавно забиват се ножовете хладни

в твоята материя леснопробивна и мека,

режат, раздират неумолимо и безпощадно,

и ти оставаш все по-лека и по-лека.

 

Невъоръжена, сама, боса, съблечена,

ти се изправяш гордо в борбата,

знаеш, без броня ти си обречена,

но оставаш - очи в очи със съдбата.

 

Захвърлена, ограбена и покорена

от свят на измами, злини и лъжа,

оставаш сама изоставена и уморена,

„О, ти моя бедна душа."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фурианна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • така е
  • Права си..Прегръдки!
  • така е ,но ние не трябва да се оставяме да бъдем претопени...иначе ще станем просто част от тях.А и има още нещо едно странно равновесие в природата,че от някои хора ние също получаваме повече отколкото им даваме,и така се завърта кръговратът на човешките взаимоотношения
  • Така..и аз се опитвам да свикна с това,че все по-малко са хората,които са готови да дадат,всеки гледа да вземе.. ;/
  • Благодаря,за високата оценка.Написах го на един дъх ,в момент,в който имах чувството,че изградения от мен дотогава свят се срутва,когато приятелското ми обкръжение ме предаваше пред очите ми.Но точно това стихотворение ми даде сили да се изправя на крака,да осъзная,че животът продължава въпреки всичко,че ще срещна нови приятели,както и се случи .В същото време едно ясно осъзнаване ,че отново ще изпадам в подобни ситуации и настоения,но дори бедна и наранена душата си е моя и е борбена!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...