Огневръхлитащо, безспирно и гневно
се нахвърлят върху ти хищници, освирепели от глад,
безпощадно крадат те без мор ежедневно
и в теб остава само неистова болка и хлад.
Днес частица от теб се отронва,
утре със трясък пада цяла скала,
мъка обсебваща пак те догонва
и ти оставаш сама сред калта.
Бавно забиват се ножовете хладни
в твоята материя леснопробивна и мека,
режат, раздират неумолимо и безпощадно,
и ти оставаш все по-лека и по-лека.
Невъоръжена, сама, боса, съблечена,
ти се изправяш гордо в борбата,
знаеш, без броня ти си обречена,
но оставаш - очи в очи със съдбата.
Захвърлена, ограбена и покорена
от свят на измами, злини и лъжа,
оставаш сама изоставена и уморена,
„О, ти моя бедна душа."
© Фурианна All rights reserved.