10 нояб. 2008 г., 11:16

В свят на измами, злини и лъжа

943 0 7
 

Огневръхлитащо, безспирно и гневно

се нахвърлят върху ти хищници, освирепели от глад,

безпощадно крадат те без мор ежедневно

и в теб остава само неистова болка и хлад.

 

Днес частица от теб се отронва,

утре със трясък пада цяла скала,

мъка обсебваща пак те догонва

и ти оставаш сама сред калта.

 

Бавно забиват се ножовете хладни

в твоята материя леснопробивна и мека,

режат, раздират неумолимо и безпощадно,

и ти оставаш все по-лека и по-лека.

 

Невъоръжена, сама, боса, съблечена,

ти се изправяш гордо в борбата,

знаеш, без броня ти си обречена,

но оставаш - очи в очи със съдбата.

 

Захвърлена, ограбена и покорена

от свят на измами, злини и лъжа,

оставаш сама изоставена и уморена,

„О, ти моя бедна душа."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фурианна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • така е
  • Права си..Прегръдки!
  • така е ,но ние не трябва да се оставяме да бъдем претопени...иначе ще станем просто част от тях.А и има още нещо едно странно равновесие в природата,че от някои хора ние също получаваме повече отколкото им даваме,и така се завърта кръговратът на човешките взаимоотношения
  • Така..и аз се опитвам да свикна с това,че все по-малко са хората,които са готови да дадат,всеки гледа да вземе.. ;/
  • Благодаря,за високата оценка.Написах го на един дъх ,в момент,в който имах чувството,че изградения от мен дотогава свят се срутва,когато приятелското ми обкръжение ме предаваше пред очите ми.Но точно това стихотворение ми даде сили да се изправя на крака,да осъзная,че животът продължава въпреки всичко,че ще срещна нови приятели,както и се случи .В същото време едно ясно осъзнаване ,че отново ще изпадам в подобни ситуации и настоения,но дори бедна и наранена душата си е моя и е борбена!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...