28 ago 2009, 22:47

В сянка

  Poesía » Otra
717 0 4



Към сестрите си поглежда плахо -

всеки ден с премени нови.

Усмихват се в цикламено,

розово и жълто,

а то -

за няколко часа иска само

слънцето към него да погледне,

та в най-наситената багра,

алена,

да се засмее.

Но...

слънчев лъч и днес няма.

Отново го подмина...

Пъпчица поредна

калдъръмчето наведе.

Някога дали ще цъфне?

Едва ли -

не и под сянката

на слънчогледа.

 

 

  

  


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...