Aug 28, 2009, 10:47 PM

В сянка

  Poetry » Other
711 0 4



Към сестрите си поглежда плахо -

всеки ден с премени нови.

Усмихват се в цикламено,

розово и жълто,

а то -

за няколко часа иска само

слънцето към него да погледне,

та в най-наситената багра,

алена,

да се засмее.

Но...

слънчев лъч и днес няма.

Отново го подмина...

Пъпчица поредна

калдъръмчето наведе.

Някога дали ще цъфне?

Едва ли -

не и под сянката

на слънчогледа.

 

 

  

  


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...