В сянката на Лилиев

19 ago 2007, 15:01

Poesía

1236 0 13

Слънчогледи, слънчогледи,
златни, трепетни лица.
Сутрин рано, още бледи,
сянка пази семенца.
Но по обед жарко слънце
дърпа светлите глави,
щипе всяко черно зрънце,
тъй, нагоре да върви.
Слънце, зрънце, въртележка,
клюма падналата нощ.
Тъмнината пак е тежка.
А дали сънят е лош?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

В сянката на Лилиев

Искате да прочетете повече?

Propuestas