19 ago 2007, 15:01

В сянката на Лилиев

  Poesía
1.3K 0 13
Слънчогледи, слънчогледи,
златни, трепетни лица.
Сутрин рано, още бледи,
сянка пази семенца.

Но по обед жарко слънце
дърпа светлите глави,
щипе всяко черно зрънце,
тъй, нагоре да върви.

Слънце, зрънце, въртележка,
клюма падналата нощ.
Тъмнината пак е тежка.
А дали сънят е лош?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, че щастливо стихо щеше да се получи с ендорфините
  • Ех че сладка закачка! Не просто закачка, а цяло Произведение. Благодаря от сърце, Розита! Между другото, първото, което ми беше хрумнало навремето, беше "Ендорфини, ендорфини..." (Дано не ни се сърдят пеперудите на Лилиев.)
  • Много сладко стихче. Толкова е сладко, че се изкуших
    Дано те уСМИФна, а не те ядосам:

    Петифури, петифури,
    рой сметанови сърца
    с шоколадови глазури,
    с изкусителни лица.

    Сутрин рано със кафето
    сила вливате у мен,
    а по обед след кюфтето
    ме разтапяте блажен.

    Хапка, сладост, въртележка -
    здраво хапнахме и днес.
    Тъмнината пак е тежка.
    А дали ще спя нощес?
  • "А дали сънят е лош?" - Първо отговор, накрая въпрос.
  • Браво! Отново!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...