19 ago 2007, 15:01

В сянката на Лилиев

  Poesía
1.3K 0 13
Слънчогледи, слънчогледи,
златни, трепетни лица.
Сутрин рано, още бледи,
сянка пази семенца.

Но по обед жарко слънце
дърпа светлите глави,
щипе всяко черно зрънце,
тъй, нагоре да върви.

Слънце, зрънце, въртележка,
клюма падналата нощ.
Тъмнината пак е тежка.
А дали сънят е лош?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, че щастливо стихо щеше да се получи с ендорфините
  • Ех че сладка закачка! Не просто закачка, а цяло Произведение. Благодаря от сърце, Розита! Между другото, първото, което ми беше хрумнало навремето, беше "Ендорфини, ендорфини..." (Дано не ни се сърдят пеперудите на Лилиев.)
  • Много сладко стихче. Толкова е сладко, че се изкуших
    Дано те уСМИФна, а не те ядосам:

    Петифури, петифури,
    рой сметанови сърца
    с шоколадови глазури,
    с изкусителни лица.

    Сутрин рано със кафето
    сила вливате у мен,
    а по обед след кюфтето
    ме разтапяте блажен.

    Хапка, сладост, въртележка -
    здраво хапнахме и днес.
    Тъмнината пак е тежка.
    А дали ще спя нощес?
  • "А дали сънят е лош?" - Първо отговор, накрая въпрос.
  • Браво! Отново!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...