19 авг. 2007 г., 15:01

В сянката на Лилиев

Поэзия

1.3K 0 13

Слънчогледи, слънчогледи,
златни, трепетни лица.
Сутрин рано, още бледи,
сянка пази семенца.

Но по обед жарко слънце
дърпа светлите глави,
щипе всяко черно зрънце,
тъй, нагоре да върви.

Слънце, зрънце, въртележка,
клюма падналата нощ.
Тъмнината пак е тежка.
А дали сънят е лош?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

rozita-p (Росица)

Ех, че щастливо стихо щеше да се получи с ендорфините

2011-01-12T12:11:12+02:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Ех че сладка закачка! Не просто закачка, а цяло Произведение. Благодаря от сърце, Розита! Между другото, първото, което ми беше хрумнало навремето, беше "Ендорфини, ендорфини..." (Дано не ни се сърдят пеперудите на Лилиев.)

2011-01-11T17:45:35+02:00
rozita-p (Росица)

Много сладко стихче. Толкова е сладко, че се изкуших
Дано те уСМИФна, а не те ядосам:

Петифури, петифури,
рой сметанови сърца
с шоколадови глазури,
с изкусителни лица.

Сутрин рано със кафето
сила вливате у мен,
а по обед след кюфтето
ме разтапяте блажен.

Хапка, сладост, въртележка -
здраво хапнахме и днес.
Тъмнината пак е тежка.
А дали ще спя нощес?

2011-01-11T15:51:01+02:00
Anita765 (Ани Монева)

"А дали сънят е лош?" - Първо отговор, накрая въпрос.

2008-01-12T09:05:50+02:00
cvete21 (Цветелина Янкова)

Браво! Отново!

2007-09-03T11:45:54+03:00